Какво ни казват в
един глас религиите от всички времена
(посвещава се на правото на щастие на децата,
името на мира-любов/свобода)
Ние хората сме създания, които не се нуждаем от
нищо чуждо - мисли и произведения за да живеем, а напротив чуждото ни вреди. За да съществуваме, трябва да се подновяваме,
а за това не трябва да се привързваме към нищо. Всяко пожелание за нещо, което
не е наше или застрашаващо друго живо създание води до нашето разболяване,
понеже човек е това, което мисли и чувства. Когато мисли и чувства със сърцето
си благородни неща, той е здрав и жизнен. Всяко привързване към нещо в
ума(сърцето), води до състаряване и разболяване- Делата следват истинските
вътрешни пориви на сърцето си ...
Човек трябва да
живее за да усъвършенства себе си, гледайки своето си, развивайки себе си,
своето си и мислейки и грижейки се само за това, което зависи от него, без да
се впуска с мисли в чуждите животи и неща ...
По този начин
жизнените му сили винаги ще са пълни, спокойствието му ще е пълно, отношението
му към околните ще е миролюбиво. Това е силния, здравия, можещия, миролюбивия
човек, който живее спокойно и радостно ...
Интересуването от
чуждо нещо и дела, както и за други времена и далечни събития, отклоняват ума
на човек в грешна посока... Ума трябва да е концентриран в жизнените сили, а те са в благородните
намерения за живот с околните, а това е да се грижиш сам за себе си точно в
този момент. Това може да стане както трябва само с непривързан ум(сърце) ...
Навикне ли да
живее гледайки и живеейки от чужди сили, навън от собствените си неща и
възможности, човек постепенно изгубва контрол върху живота си и става или “роб“
на някого или се погубва от слабост и болести. Хората тръгнали по този
път(зяпане) започват да слушат и съдят другите хора. Те си личат по това, че
искат да заповядват, да съдят, да са над другите и да имат най-добрата позиция
и нещо за да се възползват максимално от облаги ... Когато не могат да
постигнат пожеланото, те се гневят и т.н. Всеки човек има белези на съдене в
различна степен и варианти. Въпрос на обстоятелства и воля е това да се промени
или в позитивна или в негативна посока...
За това
най-важното нещо при възпитанието на детето, юношата, човека е да гледа своето
нещо и дело и да бъде неподатливо към провокации от вън. За това трябват
условия за реални практически дела, чрез които да се създадат трайни навици и
умения за поставяне на цели... Тоест човек, трябва да има свобода да създава
неща с които да живее разменяйки ги честно с останалите от обществото.
Едно време хората
са знаели това и за това са казвали за отказване от пожелания, на старо гръцки
език “Сос христос“, което означава на днешен език избраник на бога. Само, че
истинското значение, това което първите хора които са го изрекли са имали в
предвид нещо друго, а то е следното: “На пепел да станат пожеланията ми до
сега“ или “да бягам/ходя по пепел- т.е. пожеланията/търсенията до сега да
изгорят“
Също така в
черквите хората постоянно повтарят: “В името на отца и сина и светия дух“,
което означава нещо подобно на “сос христос“, и по точно: отказвам се от съня и
старите пожелания/говорения/търсения/съдения.
Мохамеданите все
повтарят: “Алах акбар“, което значи: прибирам ножа/меренето в ножницата, отказвам
се от приумиците до сега или махам/прибирам съденето/търсенето
Будистите при
молитвите си повтарят : “Ом мани падме хум“, което значи: Изцяло махни
слушанията/търсенията със съмнение, или измамни са старите песни/мисли/думи,
откажи ги.
В общи линии обобщено за всички религии може да се
каже, че най-главната им молитва значи едно и също нещо:
“Отказвам се от желанията си досега“
СОС ХРИСТОС = От
“Ц“ Сина/а и Светия дух= Алах акбар= Ом мани падме хум= отказвам се от приумиците/чутите
неща и старите пожелания, неща, мисли, сънища
СОС ХРИСТОС = От
“Ц“ Сина и Светия дух = Махане на цъкането на харесаното от горделивост,
алчност и похотливост = миролюбиво, спокойно сърце = отказвам се от
приумиците/чутите неща и старите неща/мисли от миналото = свобода сега
Пожелания за здрав дух
Моя живот е
най-важен на света, затова не мисля/съдя за другиго
Живея от собствен
дух, без желания за други хора същества и времена
Това което е до
мен ми стига за да съм здрав...
По-добре не ми е
нужно
Вън от мен нищо
не ми вреди нито ми дава сили.
По-хубаво не ми
трябва
Чуждото/нечестното
спрямо някого е отрова за мен и за него.
Чуждоземното е
заблуда...
Безгранична Любов
имам към всичко живо
Живея сега, няма
минало и бъдеще
Не са ми нужни нещата
на други същества за да съм здрав.
Нямам алчност,
защото тя ще ми създаде врагове.
Нямам
горделивост, защото тя ще ме направи деспот и омразен на другите същества.
Нямам
похотливост, защото тя ще ме направи слаб и зависим, което ще ме разболее.
Не съм нужен на
нито едно разумно същество, за да е добре.
Нямам нужда от
силите на други същества за да съм здрав.
Няма времена,
няма мерене, няма трупане, няма съпоставяне, няма съперничество, няма
залежаване.
Утре си е за
утре, вчера си било, каквото било. Живея сега, и с благородни чувства за
живота, организирам собствените си дела.
Заключение
Само дела с
благородство, махат: гледането, съденето, завистта, алчността и похотта ...
Запази чисто
своето аз: Мори чуто, мори зяпа, мори гледа, мори слуша, мори съди, мори мисли,
мори думи ...
Нищо не можеш да
вземеш насила от другите хора освен лошо. Колкото повече искаш да вземаш от
другите, толкова по-слаб ще ставаш, докато накрая духовно умираш и ставаш
хищник, а той бива гонен и мразен от другите хора. Стремежа към пари е стремеж
към направеното от другите, стремежа към наследство-също. Стремежа към власт –
също. А те са от стремеж да се живее лесно от натрупани неща, предизвикани от
алчност, горделивост и похотливост.
Живота без тях и силни стремежи, без планове и кроежи, без страсти и ламтежи,
без наименования и преструвания е щастлив... Живота без терзания, мислене,
думи, копиране и планиране, а с чисто сърце, два крака и две ръце, прави
главата лека да е като перце. С малки уши и очи, а с добри чувства – благи и
сърцето ти свободно ще полети.
Навика да се
гледа постоянно навън какво става, предизвиква слабост и замърсяване на вътре у
човека. Т.е. за да не се замърсяваш, трябва постоянно да се движиш с твои цели
от вътре. Възпитанието е от обстоятелствата и делата, затова не трябва да се създават
предпоставки за създаване на лоши навици, за да не се развалят младите
поколения.
Запомнете, здравия(собствения)
дух(добра цел), прави здраво тялото. Това става без зяпане, а с благородни
дела. Добрия дух дава силата на човека, а не плътските неща, които са само
инструмент. Колкото умно използваш инструментите, по-здрав ще бъдеш. Силата, която излиза от теб създава здравия
дух и тялото ти, а не нещата и усещанията от вън. Технологиите не вредят на
хората, лошите цели и навици им вредят... Всеки човек е различно същество с
различни усещания, никой не може да отсъди правилно за другиго ... за това е
най-добре хората да имат свобода(любов) помежду си.
С най-добри
пожелания!
Ангел Ангелов
Гр.София
16.12.2016г.
